Английски валс

Кратка история на танца

Такт на танца: ¾

Темпо: 27-29 удара в минута (bpm)

Броене: "1 - 2 - 3" (акцент на "1")

В състезателната програма от: 1923-1924 г.

В основата му лежат група танци, присъщи на различни народи от Европа, като най-голям принос има т.нар. "Matenick" и вариация, наречена "Furiant". Споменатите танц и вариация се изпълявали по време на селски фестивали в Чешката република. Френският "Walt" и австрийският "Lindler" са най-сходните предшественици на съвременния валс.

Наричан "Кралят на танците", валсът придобива различни окраски в различните страни, в които се танцува. Така във времето се появяват Английският валс, Унгарският валс и известният Валс-Мазурка.

Името на танца идва от старата немска дума "walzen", която означава "въртя, обръщам" или "плъзгам". Съществуват три основни форми на валса:

·                    Бален валс - бавен танц с отмерени стъпки и много фигури; известен днес като Английски валс;

·                    Виенски валс – бърз танц с много въртене, при който позициите на стъпалата са базирани на класическия балет;

·                    народен (социален) валс, който може да се танцува на различни по темп мелодии; прилича на Виенския валс, но липсват усложнените стъпки.

Заражда се на основата на танци като Weller, Contradanse и Volta - и трите популярни през 16-ти век, главно народни танци. Първият валс, имащ общо със съвременнaтa формa на този танц, идва от предградията на Виена и e от ранния 17-ти век (бил изпълняван в балните зали в двора на Хабсбургите). От хореографска гледна точка е интересно да се отбележи, че по това време се танцувал в "отворен хват".

През 18-ти век във Франция била модерна друга форма на валса. Тя се развила на основата на Contredanse и характерното за нея било, че положението на ръцете при дамите и кавалерите било огледално, като нивото, на което се придържали, било това на раменете. Не минало много време и тази форма на танцуване се обособила като отделна, което довело и до официалното утвърждаване на новия "близък хват". Това е именно и първият път, при който днешният състезателен (стандартен) хват бил използван при танцуване. Интересното тук е, че било възприето като крайно скандално да се позволи ръката на джентълмена да се поставя около талията на дамата.

Танцът бил често критикуван на подобни морални основи от тези, които не одобрявали близкия хват и резките движения при въртене, а религиозни водачи постоянно го наричали "вулгарен и грешен" (подобен момент има и в историята на Танго).

През 1816 год. за пръв път валс бил танцуван официално в Лондон на бал, организиран от Принца-регент. Интересен e и фактът, че преди да бъде сред любимите танци на кралица Виктория, валсът не се радвал на особена популярност в Англия. Опозицията, която съществувала срещу танца, само услужливо спомогнала за бързото разрастване на славата му из цяла Европа - само в Париж били открити над 700 бални зали.

Първият път, когато се съобщава за валс в САЩ, е 1834 год. в Бостън. Lorenzo Papanti, танцов инструктор, провел нещо като семинар-представяне на танца. Реакцията била директно осъждане на танца. (По-късно бавният стил, който Lorenzo демонстрирал, станал известен под името The Boston - Бостънски валс. Въпреки че с времето отшумял като стил, този танц провокирал развитието на Бавния валс.). Към средата на 19-ти век обаче валсът трайно се установил сред американското общество. (На почит, разбира се, в САЩ е т.нар. Бавен валс, който няма толкова строги изисквания към стойката на танцьорите, отколкото състезателния Английски валс.)

За щастие, с времето и яростната опозиция към танца избледняла и валсът се доразвил и достигнал трите си основни форми, като всяка една от тях отразява различни характеристики и начини на развитие на танца.

На състезания се танцува като първи танц.

Разрешени фигури